„Фамилия Села от Сан Джероламо“ и още някои непознати произведения на Борис Георгиев (1888-1962)

Abstract

ABSTRACT: The article reveals in front of the reader an episode of Boris Georgiev’s creative path: his interaction with the Sella, Reda and Mosca families of the Italian Piedmont region. The study also brings to light ten paintings unknown to the broad public. Nine of them were created in 1924-26, i.e., in the earlier period of Boris Georgiev’s development as an artist. His Portrait of Carola Sella is a later work (dated 1941) and is also published for the first time. The article places an emphasis on the paintings The Sella Family of San Gеrollamo (1924) and Mother and Daughters (1925). The history and analysis of the works support the conclusion that they were not ordinary commissions, but portraits that display the artist’s take on family relations, maternity, and the offspring’s affection for their parent. Both works were presented at the Fifteenth Biennale of Venice (1926), an evidence of the artistic value that Boris Georgiev placed on them. The identity of the models has been established by A. Daneva through personal contacts with the Sella family and through biometrical analysis. The “chamber” portraits, mostly color pencil drawings, complete the account of the artist’s interaction with Italian Piedmont families of the 1920s. The new information and material, introduced to the public for the first time, add to the account of Boris Georgiev’s path and contribute to our understanding of his life.

РЕЗЮМЕ: Статията разкрива пред читателя епизод от творческия път на Борис Георгиев – взаимодействието му със семействата Села, Реда и Моска от италианския регион Пиемонт. Изследването въвежда в научен и публичен оборот десет картини, непознати за широката публика. Девет от тях са създадени в периода 1924–1926 г., тоест в ранния етап от художественото развитие на Борис Георгиев. Неговият „Портрет на Карола Села“ е по-късна творба (датирана 1941 г.) и също се публикува за първи път.
В статията е поставен акцент върху картините „Семейството Села от Сан Джероламо“ (1924) и „Майка и дъщери“ (1925). Историята и анализът на тези произведения подкрепят извода, че те не са обикновени поръчки, а портрети, в които художникът изразява собственото си виждане за семейните отношения, майчинството и привързаността на децата към родителя. Двете произведения са представени на Петнадесетото Венецианско биенале (1926), което е свидетелство за художествената стойност, която Борис Георгиев им е придавал.
Идентичността на моделите е установена от А. Данева чрез лични контакти със семейството Села и посредством биометричен анализ. Т.нар. „камерни“ портрети, предимно рисунки с цветен молив, допълват представата за взаимодействието на художника със семействата от Пиемонт през 20-те години на ХХ век. Новата информация и материалите, въведени за първи път в публичен оборот, обогатяват разказа за творческия път на Борис Георгиев и допринасят за по-доброто разбиране на неговия живот и творчество.