Пробацията след последните промени в наказателното законодателство

Abstract

“Онова, което преди всичко трябва да застрашава престъпниците, не е жестокостта, а неизбежността на наказанието” Ч. Бекария

В процеса на интеграция на нашата страна към Европейския съюз и евроатлантическите структури, необходима предпоставка е утвърждаването на възприетите от тях стандарти при осъществяването на наказателната политика. Като част от тази политика реформата в системата от наказанията, се явява важен международен критерий за степента на формиране на гражданското общество и правовата държава. Необходимостта от промени в санкционната система на българското наказателно право е била обсъждана както в научните среди, така и от практикуващите юристи от различните звена на съдебната система.
Обусловени от тези обществени потребности са измененията и допълненията на Наказателния Кодекс / НК/ от края на 2002 г. С тях бе въведено ново наказание – пробация. Според § 89 от Преходните разпоредби нормите, свързани с пробация, влизат в сила от 1.01.2004 г. През месец март 2004 г. последва нов Закон за изменение и допълнение на НК, с който §89 от преходните разпоредби на ЗИДНК беше променен, като се предвиди, че разпоредбите, които касаят пробацията ще влязат в сила на 1.01.2005 г.
С последния Закон за изменение и допълнение на НК / ДВ, бр. 103 от 23 ноември 2004 г./ в наказателно-правната система на Република България се дорегламентира материалноправната основа на пробацията. Тази особеност на постепенното нормиране на пробацията и отлагането на нейното влизане в сила може да се обясни със сложните и многостранни проблеми във връзка с практическото и използване. Настоящата публикация си поставя за цел изясняването на следните въпроси:
1.Терминът „пробация”
2. Чуждестрания опит в прилагането на пробация
3. Пробацията – наказание по българския НК.