Оценяване на аргументативен тип есе в английския и българския език : Дисертационен труд за присъждане на научната и образователна степен "доктор"

Abstract

Изследването, чиито резултати представя настоящата докторска дисертация, е мотивирано от широката употреба на есето за оценяване на умението за писмена комуникация на изучаващите английски език в напреднал етап на чуждоезиково усвояване и необходимостта от повишаване на валидността на неговата оценка. Есето се разглежда като тестова задача със свободен отговор, която изисква писмено съчинение в отговор на поставения въпрос (срв. с Герганов 1976). В центъра на вниманието е т. нар. аргументативно есе, което е свързано с излагането на разсъждения и аргументи в подкрепа на дадена теза или мнение. Жанровите характеристики на този тип есе обаче се оказват подвластни на образователните и културните традиции за реторично организиране на текста (срв. с Каплан 1966, Конър 1996), които на свой ред намират отражение върху конструкта (Кели 1955) “аргументативно есе” на оценителите на есето – естествени или неестествени носители на езика. Това естествено води до разминаване в системата от критерии, която оценителите на практика използват при оценяване на умението за писмена комуникация, а оттам и до намаляване на валидността на оценката на есето, поставена от оценители неестествени носители на езика (включително и обучаваните при самооценка на своята писмена продукция). На базата на очертаните различия в реторичните модели на есето в българския и английския език и емпирично установените измерения на системата за оценяване на аргументативното есе при естествените и неестествените носители на английския език, в дисертацията се прави предложение за критериите, които биха могли да намерят място в една изработена според потребностите и особеностите на съответния контекст система за обективно оценяване на аргументативно есе и тяхната относителна тежест в общата оценка. В допълнение в хода на изследването се използва за първи път у нас и се показва на практика и в действие един съвременен психометричен метод за операционализиране и оптимизиране на субективни оценки, базиран на трудовете на Раш (1960), Андрич (1978), Мастърс (1982), Линакр (1989, 1997), Линакр и Райт (1992), при който се постига калибриране на оценките (т.е. привеждането им към скала с единно начало), като се отчита влиянието на такива фактори като трудност на задачата или строгост на оценителя. В дисертацията се предлага и практически изпробвана програма от учебни семинари, базирана на теорията на Кели (1955) и жанровия подход при обучението по писане на чуждия език (Халидей 1989), насочена към (пре)конструирането на личния когнитивен модел на аргументативното есе и създаването на ефективни умения у обучаваните за реалистична самооценка и усъвършенстване на писмената реч.