Модел за изследване на свързващата роля на референтността при лексикални повторения

Abstract

Статията представя модел за изследване на лексикалната кохезия в текста. Използва се електронния архив на ИБЕ при БАН и неговите аналитични инструменти за установяване на лемите на потворените лексеми. Всяко повторение се представя посредством семиотичната пирамида, като върху нея се отчита формата, понятието и референтността. Съвпаденията и разминаванията в пирамидите на повторените лексеми илюстрират типове връзки чрез повторение. Въхру материал от художествена литература на английски език се установява, че лексемата, която назовава основен участник в повествовавнието се повтаря в най-разнообразни форми, за разлика от лексемите, назоваващи второстепенни участници. Връзките, установени чрез кореферентни форми добавят и изпускат определения във връзка с развитието на действието, или промяна на отношението към съответните участници. Чрез повторение като генерично име се прави обобщение относно назования обект, или се включва в литературно сравнение. Чрез повторение в предикативна форма се описва промяна в състоянието на обекта. Второстепенните участници присъстват референтно преназовани с включване или изпускане на определения. В някои случаи се назовават други представители на същата референтна група. Интересен тип връзка представлява повторението в атрибутивна употреба, което свързва референтните множества на няколко лексеми. Такива случаи понякога демонстрират промяна в понятието, свързано със съответната лексема.

Изследването има пилотен характер. Тук моделът е приложен към текст на английски език поради дискретността на членната морфема, но подлежи на употреба и към текстове на български език. Кратка илюстрация на приложението на модела към друг литературен текст от различен автор и период установява модел на връзките – еднотипен с описания. Широкомащабното изследване, част от което е дадената статия, дава примери, че текстове от друг жанр съдържат връзки от различен вид. Друга илюстрация, представена в статията, показва генеративността на установените връзки, които дават въможност за създаване на свързан текст, като се използва модела на описаните връзки.