Транспортни престъпления : Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност наказателно право по шифър 05.05.16.

Abstract

Общоопасните посегателствата срещу транспортната безопасност имат изключително значение днес, в началото на ХХІ век, когато войната по пътищата придобива застрашителни размери, а страната ни вече е член на Европейския съюз и европейската транспортна политика. Това налага задълбочен преглед на действащата правна уредба и съдебната практика във връзка с нея, както и провеждането на критичен анализ на някои законодателни решения. За целите на научното изследване са проучени чужди законодателства във връзка с транспортните престъпления като сравнителноправното изследване цели да предложи удачни решения във връзка с противодействието на този вид посегателства.
В резултат на извършеното изследване на транспортните престъпления според българското наказателно право могат се откроят няколко по-важни извода. Първо, транспортът е общественополезна дейност, източник на повишена опасност по смисъла на НК, поради което се налага създаването на детайлизирана правна уредба по повод на нейното осъществяване. Спазването на установените правила цели обезпечаване на транспортната безопасност, разбирана като състоянието на защитеност на живота, здравето и собствеността на хората в процеса на осъществяване на транспортната дейност. Несъобразяването с това положение представлява транспортно правонарушение, което има два подвида: транспортни нарушения и транспортни престъпления. Критерият за тяхното разграничаване е обективен и свързан със степента на обществена опасност на деянието. При нейното определяне значително място има характерът и размерът на причинените вреди. Ето защо се предлага съставите на просто извършване, несъдържащи в своята диспозиция конкретни общественоопасни деяния, да бъдат допълнени чрез въвеждане обективен признак относно общественоопасни последици под формата на създаване на опасност.
Анализът показа, че транспортните престъпления са онези общественоопасни деяния, които причинят смърт, тежка или средна телесна повреда или значителни имуществени вреди или опасност за това в процеса на осъществяване на транспортна дейност. Ето защо с основание може да се твърди, че транспортни престъпления се съдържат в раздела, посветен на престъпления по транспорта, но не обхващат всички състави, описани там.
Второ, историческият анализ на правната уредба на транспортните престъпления дава основания да се твърди, че тя има подчертано еволютивен характер. Още при създаването на първия български НЗ 1896 г. е имало вече съдебна практика в областта на транспортните престъпления във връзка с приложението на Допълнителния отдел на Отоманския Наказателен закон по българските земи. С оглед на това и като се проследява прилаганото законодателство, може да се обобщи, че то отразява спецификите на обществено-икономическото състояние в страната ни през различните етапи. Това, което се наблюдава през всеки период от развитието на наказателното законодателство във връзка с транспортната безопасност, е стремеж към кодификация и специфичен подход при защитата на личността от транспортни правонарушения.
Трето, транспортните престъпления са самостоятелна група престъпления по българския НК, отличаваща се със специфични особености с оглед особеностите на обекта, обективната и субективната страна на престъплението. Тяхната законодателна уредба има богата история и показва дългогодишните опити от страна на законодателя да изгради действаща система от правни норми като се отчитат особеностите в националното развитие и същевременно се ползва чуждестранния опит при противодействието на този вид престъпност.
Четвърто, действащите норми страдат от сериозни несъвършенства, по-голямата част от които са редакционни. В хода на изложението, като резултат от анализа на действащата правна уредба на транспортните престъпления и на практиката във връзка с реализиране на наказателна отговорност при тяхното извършване, бяха направени и обосновани и конкретни предложения de lege ferenda. Те имат различна степен на завършеност. Част от тях предлагат по-различни формулировки на съответните разпоредби, а други съдържат само идеи за възможни други разрешения.
Пето, предвид направените изводи може да се обобщи, че транспортните престъпления са общоопасни посегателства срещу транспортната безопасност, при които се поставя в опасност или уврежда живота, здравето или собствеността на хората в значителна степен. Те обхващат състави на престъпления, свързани с транспорта, но не ги изчерпват. Направените в хода на изследването изводи могат да послужат за усъвършенстване наказателноправната защита на транспортната безопасност, както и да улеснят правоприлагащите органи в ежедневната им работа. Предвид направените изводи и предложения за усъвршенстване на законодателството може да се обобщи, че транспортните престъпления са общоопасни посегателства срещу транспортната безопасност. При тях в се поставя в опасност или уврежда живота, здравето или собствеността на хората в значителна степен, което обуславя характера на правната защита. De lege lata транспортните престъпления се съдържат в раздела, посветен на престъпленията по транспорта, но следва да се отграничат от онези, посегателства, които макар и свързани с транспорта не засягат транспортната безопасност. Това кореспондира с разбирането, че човекът с неговите конституционно признати права е в центъра на наказателноправната защита в РБ. Днес на преден план излиза човекът като участник в движението на транспортните средства, който следва да бъде защитен чрез методите и способите на наказателното право от онези транспортни правонарушения, които засягат в значителна степен неговия живот, здраве и собственост. Те следва да бъдат назовавани като транспортни престъпления и бяха предмет на изследване в настоящата дисертация.