Сценарийният сюжет : Проблеми на практическото обучение по сценарийна техника

Abstract

„Сценарийният сюжет” показва задачите и целите на сценарийния текст, механизмите, по които той се изгражда, ограниченията, на които се подчинява, внушенията, които цели да обезпечи. Книгата доказва, че съвременните американски теоретици и преподаватели ползват натрупаният опит на руските кинокласици и науката наратология за да изработят свой модел в сценарийната си практика, с което за пореден път се потвърждава аксиомата в изкуството, че за да разберем един нов художествен принцип, трябва да познаваме старият. Книгата не е просто учебник по кинодраматургия, защото е плодотворна и балансирана комбинация от теоретизъм и прагматизъм. Важна част от тази балансировка е успешното движение между кино и литература, кинематографичност и литературност като акцентът по необходимост пада върху кинематографичното. Оказва се, че конкретните практически правила на съвременната американска сценарийна практика е възможно да бъдат съчетани с високата и атрактивна теория на руските формалисти, както и с техния съмишленик и гениален кинотворец Сергей Айзенщайн.
От една страна - книгата предлага информиран преглед и точен коментар на схващанията за сюжета от ОПОЯЗ до наратолозите Цветан Тодоров, Клод Бремон, Греймас, Жерар Жьонет. Много важно в случая е привличането на становищата на редица съвременни американски авторитети в областта на сценаристиката – Сид Филд, Дейвид Бордуел, Франк Даниел, Пол Гулино, Робърт Маккий – и техния съпоставителен аналитичен коментар.
От друга страна – в книгата се предлага практическо детайлизиране, навлизане в творческо-лабораторни подробности, които са много важни за всеки, който иска да се доближи до реалната кинематографична практика. Композицията на изследването е съобразена именно с тази специфика.
Работата се състои от 3 глави.
В 1 глава „Теоретичен фундамент за анализ на структурата на сценарийния сюжет” се разглеждат моделите на фабулно и сюжетно конструиране в литературата, драмата и мита с оглед значението им за киносценария. Сценарийното повествовние е представено в контекста на други науки и жанрови форми, изпробващи разказа – наративната теория, митологичната критика, психоанализата, модерните превъплъщения на романовата форма, като същевременно се изгражда и обособява собствена системна поетика на киносценария.
Втората глава „Принципи в сюжетното изграждане на киносценария” е посветена на универсалните повествователни категории, с които се изгражда тъканта на всеки киноразказ: особено драматично събитие, разказна логика, време, пространство, гледна точка, разказвачески глас, информираност, начини за свързване на епизодите.
Третата глава „ Киноспецифичното устройство на разказавателната сценарийна структура като езиково средство в киносценария” на базата на сравнителни анализи на руската и американската сценарийни теории, на системата на Станиславски, изследва механизмите на човешката словесност и киноезика на изразяването й. Анализира се изграждането на повествователната структура на сценария по реда от прости към по-сложни структурни единици: такт /кадър/, сцена, епизод, акт. Обосновава се, че определящият структурен елемент на сценария е монтажа, който се подразделя на повествователен и конструктивен, описват се подробно драматургичните характеристики на структурните единици на сценарийния такт /кадър/, сцена, епизод, акт. Доказва се, че понятието „скорост на сюжета” има практическо приложение за киноспецифичното структуриране на драматургичния материал.
В тази глава се предлагат разработки с чисто практически цели – как се пише сцена, как се създава детайлен аутлайн за епизодично изграждане на сценарийния сюжет със сценични карти.
Книгата съдържа пет приложения, чието съдържание умело допълва и разширява представата за поставените в книгата проблеми.