Византийската традиция и западните модели в изобразяването на ангелите в българското изкуство XVII-XIX в. : Автореферат за присъждане на научна и образователна степен "доктор"

Abstract

Дисертацията е посветена на изображенията на безплътните сили в църковното ни изкуство от периода на Възраждането. Неин основен обект са две икони с изображение на архангел Михаил със сцени, едната намираща се във Великотърновския исторически музей, а другата- в църквата в град Рила, Кюстендилско; параклисът "св. Арх. Михаил" в Бачковския манастир и параклисът "Събор архангелски" в Рилския манастир. Всички те представляват развит "архангелски цикъл". Работата разглежда догматичното разбиране за същността на ангелите и възприема общото название "ангел" за всички чинове на безплътните сили така, както те са разяснени от Псевдо-Дионисий Ареопагит. Дискутират се въпросите за числеността и "плътността" на ангелите, както и тяхното догматично място в системата на мирозданието. При разглеждането на паметниците-обект на изследването, са разгледани всички сцени, включени в съответния архангелски цикъл; направени са сравнения между еднотипни сцени от различни паметници и е даден изчерпателен анализ, основан на съответния Библейски текст. В работата ясно са разграничени сцените, плод на византийската традиция и тези, родени от западни влияния. Наративността на тези нови сцени се вписва много добре в системата на традиционната живописна програма в църквите, още повече, че те носят силно нравствено-поучителни елементи, които са и един от същностните елементи на създаваните през XVIII- XIX в. архангелски цикли.