Logo

Евангелската конверсия сред ромите в България : между капсулирането и глобализацията

Беновска-Събкова, Милена and Алтънов, Велислав (2010) Евангелската конверсия сред ромите в България : между капсулирането и глобализацията. Working Paper. Научен електронен архив на НБУ. (Unpublished)

[img] MS Word (Word 1997-2003)
326kB

Abstract

The change of the religious identity among Bulgarian Roma has been an important and intriguing change, which has started decades ago acquiring, however, mass character and social significance, in the wake of 1989. The process of conversion among the Roma and their joining the ranks of the Protestant churches was noted by Bulgarian ethnologists and sociologists far back at the start of the 1990s. The authors paid attention to the rapidity and sweep whereby these processes developed. This has not been in the least an isolated phenomenon; it has proceeded in a similar way also in neighbouring countries like Romania and Serbia. The mass scope of the evangelization among the Roma should be discussed within the context of globalization, as part of the advance of the Pentecostal movement throughout the whole world. The main research questions I am going to look for an answer are the following. How the Evangelical churches in Bulgaria are functioning in their capacity of social communities, structured on a religious basis? How the religious conversion of the Roma should be qualified: as a fait accompli, or as an open and controversial process? How and whether evangelization entails changes in the identity and traditional culture and values of the Roma? To what extent this process may be characterized as an original local phenomenon and how far it may be discussed as a product of the globalization? The article has been written on the basis of field work in two churches, located in the outskirts of Sofia, both of them belonging to the charismatic Bulgarian Church of God (steaming from “Church of God” with headquarters in Cleveland, Tennessee in the US). The field work was carried out in the course of five months in 2008 in the Gornitsata and in Bulgarian Church of God in the Lyulin-5 residential district. I discuss evangelical conversion among Roma in Bulgaria through the prism of historical development of the Bulgarian Church of God. The modernization of this church has resulted in its centralization and has been accompanied by successful evangelization among the Roma after the end of the 1970s. In the 1980s Bulgarians and Roma shared their religious experience together in ethnically mixed churches. During the subsequent nearly two decades after 1989, the Roma participation has become massive. This has entailed quite a few changes in the culture of the Roma and the acquiring of a new positive identity, without the latter replacing “the old” identifications among the Roma. Hardships have also been observed in the adaptation of the Roma culture to the culture of the puritan moral standards of charismatic Christianity. Under the impact of global and local factors, trends of ethnic homogenization and capsulation have been observed in the Evangelical churches with Roma participation. The latter has enabled the politicization of the Bulgarian Church of God and its integration for the purposes of an ethnic Roma party since 2000. The universalist philosophy of the charismatic churches is no obstacle to the development of “nationalistic” trends in the Roma churches. The globalization finds expression in the opposite direction, too, through the infiltration of the international networks of missionaries by Roma pastors. The evangelization among the Bulgarian Roma is an incomplete and contradictory process, accompanied by vacillations, by joining of new believers and the withdrawal of some of the old ones. Смяната на религиозната идентичност сред българските роми е важна и интригуваща промяна, започнала преди десетилетия, добила обаче масовост и социална значимост след 1989 г. Процесът на конверсия сред ромите и вливането им в средите на протестантските църкви беше отбелязан от български етнолози и социолози още в началото на деветдесетте години на ХХ век. Авторите обръщат внимание на бързината и мащабността, с която тези процеси се развиват. Това съвсем не е изолирано явление: по сходен начин протича то и в съседни страни като Румъния и Сърбия. Масовизирането на евангелизацията сред ромите трябва да се разглежда в контекста на глобализацията, като част от настъплението на петдесятното движение по целия свят. Основните изследователски въпроси, на които ще търся отговор, са: Как ромските евангелски църкви в България функционират в качеството им на социални общности, структурирани на религиозна основа? Как трябва да се окачестви религиозната конверсия сред ромите: като свършен факт или като отворен и противоречив процес? Как и дали евангелизацията води до промени в идентичността и традиционната култура и ценности на ромите? В каква степен този процес може да се окачестви като оригинално местно явление и доколко той може да се разгледа като продукт на глобализацията? За емпирична основа на статията служат наблюденията в две църкви, разположени в периферията на София, и двете – принадлежащи към харизматичната Българска божия църква – ББЦ (клон на “Church of God” със седалище Кливланд – Тенеси в САЩ). Основната теренна работа е извършена в течение на пет месеца през 2008 г. в църквата „Горницата” и в Българска божия църква в квартал „Люлин-5”. Разглеждаме евангелската конверсия сред ромите в България през призмата на историческото развитие на ББЦ. Модернизирането на тази църква води до нейната централизация и е съпроводено от успешна евангелизаторска работа сред ромите след края на 1970-те години. През 1980-те години българи и роми споделят заедно религиозния си опит в етнически смесени църкви. През последвалите почти две десетилетия след 1989 г. ромското участие се масовизира. Това води до промени в културата на ромите и до добавянето на нова положителна идентичност, без последната да измества „старите” ромски идентификации. Наблюдават се и трудности при адаптацията на ромската култура към пуританските стандарти на харизматичното християнство. Под въздействието на глобални и локални фактори, в евангелските църкви с ромско участие се наблюдават тенденции на етническа хомогенизация и капсулиране. Последното прави възможно политизирането на ББЦ и срастване с етническа ромска партия от началото на 2000 г. насам. Универсалистката философия на харизматичните църкви не е пречка пред развиването на „националистически” тенденции в ромските църкви. Глобализацията се изразява и в противоположна посока, чрез навлизането на ромски пастори в международни мисионерски мрежи. Евангелската конверсия сред българските роми е незавършен и противоречив процес, съпроводен с колебания, присъединяване на нови вярващи и оттеглянето на някои от старите. Внимателният анализ на социалните практики в две църковни общности показа органичен общностен живот и вътрешно сцепление, въпреки съществуването на изразена вътрешна йерархия и социален контрол, основани на религиозни критерии.

Item Type:Monograph (Working Paper)
Subjects:Sociology.Anthropology > Anthropology
Sociology.Anthropology > Social anthropology
ID Code:440
Deposited By: Professor Milena Benovska
Deposited On:02 Mar 2010 15:08
Last Modified:21 Aug 2012 07:45

Repository Staff Only: item control page