La congiunzione concessiva quantunque in due romanzi italiani degli inizi del ‘900 in un corpus di esempi tradotti in bulgaro

Abstract

Обект на статията е един по-особен италиански отстъпителен съюз – quantunque, който в днешни дни се употребява сравнително рядко. Примерите, в които този съюз има значително присъствие, са ексцерпирани от две произведения: „Маркиз Рокавердина”, публикуван през 1901 г., от Луиджи Капуана, /определен като теоретик и инициатор на Веризма/ и „Застаряване“ на Итало Звево, публикуван през 1898 г.. Чрез нашите примери с quantunque, преведени на български, ще се опитаме да покажем специфичната семантика на отстъпителните изречения и по-точно нарушената логическа връзка между причина и последица, последицата, която е обратна на причината; също така ще представим функционалните преводни еквиваленти на quantunque, както и българската парадигма на съответствията му. Статията разглежда също и употребата на времената в главното и подчиненото изречение и хронологическите отношения между главен и подчинен глагол от отстъпителната конструкция, както и дали това отношение е запазено в българския превод.