Хипотезата за "странната долина" и мястото ú в "географската и историческата карта" на анимацията : Дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен "Доктор"

Abstract

Терминът „странната долина” е въведен за първи път от японския кибернетик Масахиро Мори през 1970 г. Според хипотезата на Мори хората ще реагират емоционално по-положително на този робот, чийто дизайн се откъсва от неживите, чисто геометрични форми и наподобява човешко същество. В последствие, обаче, се стига до една зона на андроидност – именно тази зона Мори нарича „странната долина”, в която засилващата се прилика с човека започва да предизвиква отрицателна реакция у хората и това би попречило на внедряването на роботите в производството.
Хипотезата за „странната долина” предизвиква широк отклик сред специалистите по кибернетика, когнитивни науки, информатика; сред програмисти, невролози, еволюционисти, психолози, дизайнери. Освен в сферата на науката, тя придобива влияние и известност и в областта на изкуствата – сред писатели, художници, както и в света на киното, като тук особено място заема анимацията. Тъкмо връзката на „странната долина” с анимацията в най-широкото й приложение е предметът на настоящето изследване.