Някои наратологични категории и принципи в сюжетното изграждане на киносценария

Abstract

В сценария всяка фабула може да бъде представена чрез сюжета по много и твърде различни начини, в зависимост от избора на сценариста. Изграждането на сюжета е изключително важен момент в творческата му работа. Прави са тези, които казват, че фабулата има съвсем относително значение. Съчиняването й предхожда избора на принципите в разработването на сюжета, т. е. измислянето на съдържанието предхожда измислянето на формата. Казано с други думи, съчиняването на фабулата обикновено е преди изграждането на сюжета, който не отразява вярно действията и ситуациите, а съдържа редица умишлени пропуски и непълноти.
Някои автори твърдят, че работните варианти, през които минава сценарният сюжет в намирането на окончателната си форма, са най-малко шест.
От раждането си до днес кинодраматургията се ползва от изработeните закономерности на литературата и нейната теория. През 20. век структурализмът революционизира изучаването на прозата и повествованието (наратива), като създава цяла нова литературна наука – наратологията.
За нас науката наратология представлява интерес, тъй като тя изследва общите закони, които управляват създаването на всяко литературно произведение, или казано с други думи, универсалната повествователна граматика. Интересна е с това, че обръща внимание на въпросите за интерпретацията, има предпочитания към контекста, към ролята на читателя, към особеностите на формата и произтичащите от това ефекти на нивото на конкретния текст – все неща, свързани с гъвкавата природа на киносценария...