Процесуалната ефективност и личната сфера

Abstract

За да се развие по валиден начин един административен или съдебен процес е необходимо да са спазени изискуемите от закона процесуални правила. Само при това условие може да се постигне една действителна процесуална ефективност, тоест – достигането на крайния резултат от съответния процес, който е предвиден в хипотезите на процесуалния и материалния закон и в целите им. Едно от тези правила е свързано с правото на защита на страната или на участника в процеса и се изразява в законосъобразното връчване на съобщения, книжа, призовки и други документи в съответното производство.Една от пресечните точки на сблъсък между процесуалната ефективност на органите на държавна власт и личната сфера на гражданите е именно процедурата по съобщаване и връчване на актове, призовки, книжа и документи. За да не се ангажира юридическата отговорност на органите на държавна власт и техните администрации при нарушаване на личната сфера на лицето, адресат на съобщението (несъразмерно упражняване на правомощия) или пък при липса на процесуална ефективност (неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от съответния процес) единственият приложим критерий при тези случаи е принципът на съразмерност.