Новооткрита педагогическа тетрадка на Любомир Пипков

Abstract

Всички изследователи на Любомир Пипков (К.Илиев, Ив.Хлебаров, Л.Коен и др.) посочват годината 1948 за начало на педагогическата му дейност. Пипков е назначен като извънреден договорен професор по вокални ансамбли в Държавната музикална академия (по-късно дисциплината се преименува „вокална интерпретация”). Така е поставено началото на дисциплината, която днес познаваме с названието „камерно пеене”. След четири договора за преназначение, Пипков става редовен професор през април 1953, а от януари 1963 е избран за ръководител на катедрата по сценично майсторство (Ив.Хлебаров, „Творческата еволюция на Любомир Пипков”). Когато започва преподавателската си дейност, Пипков има зад гърба си 16-годишен трудов стаж като корепетитор, хормайстор и след това – директор на Народната опера, автор е на две опери и множество вокални произведения – солови и хорови. Тези години на ежедневна съвместна работа с певци не може да не са оставили своя отпечатък. Пипков натрупва голям опит в областта на вокалното изкуство и певческия репертоар, познава в дълбочина възможностите и особеностите на човешкия глас. Освен това, той има специално отношение и безспорно влечение към словото и поезията. Тъй като камерното пеене представлява специална сплав от вокалност и поезия, можем да предположим, че това е предметът, в който той е усещал, че може да бъде най-полезен на студентите си, и вероятно това е причината да избере точно този предмет за преподавателската си дейност, оставяйки му верен до пенсионирането си.