Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст

Abstract

Програмирането на телевизия е относително нова материя, както за България, така и за Европа. Проблемите на телевизионното програмиране биха могли да бъдат анализирани единствено през призмата на общия аудиовизуален контекст. Той се промени изцяло след прехода настъпил в държавното, политическо и обществено – икономическо устройство след 1989 година. Киносалоните намаляха от над три хиляди до четиридесет и седем. Същото се случи и с филмовото производство. Проблемите, които възникнаха на територията на културата и в частност на аудиовизията в голяма степен са резултат от продължаващото й формално разглеждане като елемент от надстройката. Това е отживял, неверен възглед върху ролята на културата. Както се видя през тези повече от двадесет и две години най-трудно се променят възгледи, традиции, обичаи и нагласи. Преходът протича неимоверно трудно заради подценяването на културата, религията, образованието и науката. Само чрез тях може да се внесе качество във всяка извършвана отговорна дейност – икономическа, политическа, финансова, правна и т.н.