Втора глава

Abstract

След разработка на Цветовата теория Алмалех пристъпва към темата за езика на цветовете в Стария завет. Сравняват се ивритският и българският текст, а за помощ са привлечени данни от първите преводи на различни езици – Септуагинта (старогръцки), Вулгата (народолатински), Версията на крал Джордж (английски), преводът на Мартин Лутер (немски), достъпни за масовия читател старобългарски и руски източници. Книгата е разказ, предназначен специално за българския читател, за това какво се губи и какво остава от ивритския сакрален текст след превод на български и други индоевропейски езици. Макар че авторът ползва свободно богатия теоретичен апарат на съвременното езикознание, неговият разказ за цветовете в Библията оставя впечатление не толкова на езиковедски труд, колкото на проникновение и надникване във вътрешния логос, който Библията събужда у нас. Анализират се мисловните прилики и разлики, произтичащи от структурата на българския език и на иврит.
Някои теми: Сакралното четирицветие в Светая Светих - червено, синьо, мораво и бяло (висон); Макросветли и макротъмни цветове; Видове червено; Черно и бяло; Зеленото в Стария завет; Хронология на поява на цветовете в Стария завет; Раят и адът в Библията и др.