Музикалното образование в основните общообразователни училища в Република Македония : Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен "доктор"

Abstract

Музикалното образование в Македония се осъществява на основата на съответни учебни планове и програми, които обаче не са подлагани досега на задълбочено проучване. Ето защо в настоящия дисертационен труд се прави опит за осъществяване на сравнителен анализ на голяма част от учебната документация за последните петдесетина години. Така може да бъде очертано развитието на схващанията в общата концепция по отношение на учебното съдържание, а и във връзка с днешното състояние на музикалното образование и перспективите за неговото осъвременяване. Далеч сме от мисълта, че единствено анализът на програмното съдържание, както и неговата методическа реализация, ще решат проблемите, свързани с качеството на обучението по музика. Факторите в това отношение са твърде много и твърде многостранни. И все пак, една начална стъпка в тази насока би имала значение за намирането на оптимални и прагматични решения в областта на масовото музикално образование. В центъра на настоящото изследване стои актуалният проблем за днешното състояние на музикалното образование като основен компонент на музикалното, а и на цялостното развитие на децата и учениците. В настоящия труд основополагаща е тезата, че музикалното възпитание е обусловено от: - спецификата на музикалното изкуство, като основа на учебното съдържание; - възрастовите особености на учениците; - равнището на подготовка на педагогическите кадри, които осъществяват това обучение; - задълбоченото познаване на минал педагогически опит, свързан и със съответната учебна документация. В този смисъл целта на настоящото изследване е да се анализират учебните планове и програми от 50-те години на миналия век до началото на 21. век, както и съвременното състояние на обучението по музика главно по отношение на основни, възлови методически проблеми. Задачите са свързани с: - проучване на литература по проблема; - проучване на наличен педагогически практически опит за установяване на зависимост между програмните изисквания и приложението им в учебния процес; - извеждане на основни параметри, свързани със системата на масовото музикално образование. Обект на изследването са същността и съдържанието на музикалното образование в Република Македония Предмет на изследването са учебната документация през последните петдесетина години, както и днешното състояние на методиката. Необходимо е да бъде направено следното уточнение във връзка с методическия подход към поставената в дисертационния труд задача. Въпреки че "Музикалното развитие при децата от предучилищна възраст" и "Музикалното развитие на децата в първоначалната фаза на обучението по музикално възпитание в основното училище" се разглеждат в отделни глави, прилага се единен подход към проблематиката, става въпрос за "Музикалното развитие на детето". Връзката е подчертана в целия текст, като са изтъкнати спецификите на съответната възраст. В уводната част на настоящия труд се изтъква функцията на музиката като важно възпитателно средство. Нейното въздействие се усеща още от най-ранно детство чрез много положителното въздействие, което има върху психофизиологическото развитие на децата. В това отношение музикалната педагогика проява голям интерес към музикалното развитие на децата особено в предучилищната и ранната училищна възраст. В първата глава на дисертационния труд се разглеждат основните проблеми в музикалното образование, историческото развитие, паралелно и научните планове, които се употребяват в основните общообразователни училища в Република Македония през периода от 1946 до 1989, когато Македония е съставна част на Съюзна Федеративна Република Югославия, както и през периода 1992 - 1998, след независимостта. В нея се анализира музикалното образование като "сложен, планово организиран и ръководен процес, който позволява на учениците усвояване на знания, получаване на умения, навици и допринася за тяхното психофизическо развитие" (Гогоска). В това определение на музикалното образование се съдържат неговото значение, главните характеристики, фактори и цели, които са взаимно преплетени и допълващи се. Специално се обръща внимание на нормативните програмни документи - това са Законът за основното образование и дидактико-методическите изисквания, според които стигаме до извода, че основните характеристики на музикалното образование са свързани с "планова организация и ръководство". Тази нормативна, планова, организирана и дидактично-методическа основа на музикалното образование е значимо условие за качеството му. Направен е най-общ преглед на историята на музикалното обучение и най-вече от 17. век насам, конституирането на музикалното образование като дисциплина, която е важен фактор и за общото образование. Специално се обръща внимание на музикалното възпитание. Проследено е преминаването от формата на затворен тип привилегировано образование към въвеждането на форми, които го правят достъпно за всички, съответно включването на музикалните знания като част от образователната система. Разгледан е радикалният пробив с появата на първите големи имена в музикалното образование на 19. век, когато са поставени основите на музикалнопедагогическата дейност в Англия, Германия, Франция и др. и се разработва първата теория на учебната програма. Оттогава системата на образованието е научно аргументирана, а науките и изкуствата се утвърждават като учебни предмети. Пътят на образованието е свързан са появата на различни педагогически и дидактически теории. В 20. век тези теоретични предимства са групирани като: теории на традиционното образование в историята на педагогиката и теории на съвременното образование, което се развива след края на Втората световна война. Втората група според научната диалектика не би могла да се появи без развитието на първата. Процесът на обучение се отличава по своята цикличност на периоди, необходими за обучение на едно поколение, което означава, че всяка теория трябва да се проверява по тези закони и на тази основа да се потвърждава в учебната практика. Образованието има собствени цели и задачи и от тях зависи структурата на учебните програми. Те се базират на няколко основни постулата: първо, учебни програми в съответствие с изискванията на науките и изкуствата, т.е. и на музикалното изкуство, учениците и обществото; второ, програми според тяхната структура - учебни програми в съответствие с начина за избор на съдържание и според формата на програмните документи. В дисертационния труд това са двете аналитични изходни посоки. Във втората глава се разглежда музикалното възпитание на децата от предучилищна възраст. В научните дисциплини, които се занимават с изследване на развитието на детето, съществуват различни гледища. Отдавна е установено, че изследванията трябва да следват развитието на детето от неговото раждане, дори и развитието му в утробния период. Това се наблюдава във всички дисциплини, които изучават детето, т.е. неговите анатомофизиологически характеристики, растеж, съзряване и т.н. И детската психология, която се занимава с изучаването на душевното развитие на детето и факторите, които са свързани с неговото поведение, тръгва от самото раждане, но съществува и тенденция, при която развитието може да се осъзнава и преди това. Предучилищната педагогика също тръгва от раждането на детето - от първия му допир с природата и обществената среда. Съгласно това и влиянието на музикалното възпитание трябва да започне по-рано и то от момента, когато детето започне да реагира емоционално на музиката. Но не е достатъчно само животът на детето да се изследва от неговия най-ранен период на развитието. Как може възпитателят, от която и да специалност, успешно да влияе на общото развитие на детето, особено на някоя страна от неговата личност? Естествено е, че той, възпитателят педагог, трябва много добре да познава детето, както и заобикалящата го среда. Така на детето се гледа като на субект, който има определена психофизическа даденост и различия, които трябва добре да се познават с оглед на успешна и целесъобразна възпитателна дейност. В третата част от труда се изтъкват общите характеристики, свързани с развитието на учениците от седем до десет години. Успоредно с това се посочва необходимостта детето да се запознава с всичките аспекти, за да може да влияе върху тяхното музикално развитие. Изтъкнати са тези психически процеси, които се намират в най-тясна връзка с музикалните способности, посочват се качествените промени на тези процеси, които възникват под влияние на узряването и ученето на тази възраст в сравнение с предучилищната. Изведени са основни за развитието на детето фактори, конкретизирани чрез анализа на образователните програми, които тук ще бъдат представени обобщено. В ранната училищна възраст още преобладават конкретни и индивидуални представи, чиято обща характеристика е цялостна. Що се отнася до паметта, може да се каже, че се наблюдават качествени промени; в предучилищната възраст преобладават спонтанната и механичната памет, а от 8 - 10 години развитието на детето е по-бързо, понеже вече е добре изразено развитието на нервната система и въздействието от ученето. Цялото това развитие довежда до волево и логично помнене. Не трябва да се забравя, че корените на вниманието, а с това и на помненето, са свързани най-много с мотивирането на цялата личност на детето. В процеса на преподавателската работа вниманието следва да се насочва към детските чувства, разположение и интереси. Трябва да се изтъкне, че естетическото отношение в началото на тази възраст е още свързано с природната среда на детето (животни, играчки, растения и т.н.). Затова различните форми на художественото възпитание имат за задача вниманието на детето да се насочва и към произведенията на изкуствотo. Заключение. От цялостното разглеждане на проблематиката в настоящия труд може да се направи изводът, че музикалното развитие на децата от предучилищна възраст изисква по-особени и специфични педагогическо-методически решения, с цел да се намерят съответни рационални подходи за тази много деликатна възраст. Правилното поставяне на основите на музикалното възпитание тук има голямо значение за отношението на децата към музиката през целия им живот. Особен приоритет в постановките на масовото музикално образование заема необходимостта от взаимодействието на този учебен предмет с други учебни дисциплини, особено за децата от предучилищна възраст, където съдържанието по музика и по останалите предмети ще имат за цел всеобхватно и всестранно развитие на детето. В рамките на музикалното развитие на детето се очертава важността на музикалновъзпитателното влияние на семейството. Поради нееднаквите условия за музикално развитие в семейството, музикалното възпитание в предучилищните институции има много по-големи възможности за системно и обмислено музикално развитие на децата. Най-съществено е обстоятелството, че се осъщестяват определени възпитателни цели и задачи чрез съответно регламентирано учебно съдържание, методически подходи и средства. На такава основа са изведени важни компоненти на масовото музикално възпитание на децата, като слушане на музика, изпълнение на музика, детско музикално творчество, развитие на музикалните способности. Заключенията, които произтичат от настоящия труд, в най-голяма степен извеждат необходимостта музикално развитие на децата от предучилищна възраст и обучението в началната фаза на музикалното възпитание в основното училище да се основават преди всичко на преживяване на музиката, на радост от контактите си с нея, от повече емоции и атрактивност. По този начин се отваря пътят към по-нататъшно музикално развитие и музикално ограмотяване в следната фаза от обучението по музика.