Медии и наказателно правораздаване

Abstract

ABSTRACT: The lection ptesent general topics of research on the suspended sentence as an institute of Criminal Law, Deterrence Legal Theory and Practice and the specific "role" of the mass media as a major source of information for the society in a global world.
The mass media feeds us daily with shocking headlines and impressive stories to reflect the process of fighting crimes but often use improper naming of the criminal institute or incorrect interpretation of the legal facts of the suspended sentence punishment. There are also no indications in the Bulgarian legal literature on this topic and therefore it is more than a challenge to find the balance between this trend, the scientific interest and the public sensitivity in building confidence to criminal justice.
For more than 110 years the term Suspended sentence means Institute of Criminal Law in the Bulgarian criminal law doctrine. It is set out in Chapter VIII of the Penal Code, entitled "Exemption from execution of the sentence." The journalists can not be expected to have the knowledge of law students for which it is clear that the conviction of the perpetrator is unconditional and no conditionalities should be sought after in this context. It is a case where the execution has been postponed in accordance with Art. 66 of the Penal Code within the probationary period. Clarifying the relationship between the “conditional sentencing” and its media coverage could be the starting point for the journalists in interpreting the question of the relation crime-punishment-suspended execution.
The regulatory functions between the state and the perpetrator are taken into account as basic principles of the law theory and practice for the need of much broader understanding on behalf of the media and their publications on the subject of suspended sentence.
РЕЗЮМЕ: Лекцията презентира основните изводи от изследване в областта на условното осъждане като институт на наказателното право, правната превантивна теория и практика и специфичната "роля" на средствата за масова информация като основен източник на обществото в глобалния свят. Те ежедневно ни поднасят шокиращи заглавия и впечатляващи истории, за да отразят процеса в борбата с престъпленията, но често използват неправилно назоваването на наказателните институти или неправилно тълкуват юридическите факти във връзка с наложеното наказание. Освен това няма индикации в българската правна литература по тази тема и затова е повече от предизвикателство да се разбере баланса между тази тенденция, научния интерес и обществената чувствителност в изграждането на доверие към наказателното правосъдие.
Повече от 110 години терминът "Условно осъждане" в доктрината на българското наказателно право означава институт на наказателното право. Той е уреден в глава VIII от Наказателния кодекс, озаглавена "Освобождаване от изпълнение на наказанието". От журналистите не може да се очаква да имат познания на студенти по право, за които е ясно, че присъдата на осъдения е безусловна и че условности в този контекст не следва да се търсят. Това е също форма на наказателноправно въздействие, макар и изпълнението да е отложено по реда на чл. 66 от Наказателния кодекс в рамките на изпитателния срок. Изясняване на връзката между "условно осъждане" и медийното му отразяване може да бъде отправна точка за журналистите при тълкуването на релацията престъпление-наказание-отложено изпълнение.
Регулаторните функции между държавата и осъдения са взети под внимание като основни принципи на теорията на правото и практиката за необходимостта от много по-голямо разбиране от страна на медиите и техните публикации върху елемента на условна присъда.