Рационализацията при безсмислената и запретена работа на администрацията

Abstract

Разпоредбата на чл.37, ал.2 от АПК е кратка, ясна и категорична. Тя гласи, че общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Това означава, че те се приемат такива, каквито са, само затова, че попадат в една от трите горни категории от „доказателственото право“ и защото законодателят е преценил така.
Самата нормативна забрана прави доказването от страна на администрацията при такива случаи „запретена работа“. А това, че фактът вече е установен по един от трите горепосочени начина прави тази работа „безсмислена“.