Сакралността в контекста на късноромантичната естетикав творчеството на "LIED" при Макс Регер

Abstract

В тази статия артикулирам вокалното и по-специално пространството на жанра "LIED", останало някак в сянка сред огромното органно, симфонично и камерто творчество на Макс Регер. Започнал като представител на късноромантичната естетика този композитор достига през целия си недълъг жизнен път (починал на 43 годишна възраст, в разцвета на творческите си сили)до граничните зони на тоналността и хроматиката, надничащи вече в атоналността. И с това той очертава нови пътища за стиловете от първите десетилетия на 20-ти век. Според Паул Хиндемит Макс Регер е един от последните титани на късния романтизъм, без който новата музика на 20-ти век не би могла да продължи своя естествен ход. Хиндемит е имал предвид вероятно и необходимия преход и огромните социални състресения, които изживява човечеството в първата половина на 20-ти век. Сакралността в цялото творчество на Регер е емблематична и нейната проява личи както в духовните му творби, предназначени за сакрални параметри, така и в много от неговите светски песни. В статията е направен опит за систематизация на Регеровото творчество на "Lied" или "Lieder", от различни ракурси, позовавайки се на най-новите изследвания на международния Макс-Регеров Институт в Карлруе (IMRI) с неговата дългогодишна ръководителка - известната музиковедка и писателка, посветила на Регер повече от 40 годишна дейност - проф. д-р Сузане Поп, както и на други учени в тази област - проф. д-р Хелмут Лоос, проф. д-р Сузане Шигихара,проф. д-р Юлия Крейнина и др.