Мюсюлманите в България – 2016. The Muslims in Bulgaria - 2016

Abstract

Abstract
It is analyzed the data, collected by empirical national representative survey “Attitudes of the Muslims in Bulgaria – 2016”. Essential features of today’s image of the Bulgarian Muslims are exposed, especially their social status, religiosity, values, and distances. There are pointed out specific characteristics of the two large linguistic subgroups, namely Turkish speaking Muslims, among which it is paid a special attention to the Muslims in ghettos, as well as Bulgarian speaking Muslims. Where it is possible five year dynamics is traced by means of comparison with the data of the analogical survey
It is made a main conclusion, that considerable changes of the social status and of the attitudes of the Muslims in Bulgaria have not taken place for the five years period (2011–2016). The attitudes of the Muslims to the traditionally neighboring with them Christians are maintained sustainable good on the personal level and on the community level as well. In the social context the Muslim in Bulgaria remain to be a disadvantaged group. The deep poverty, illiteracy and exclusion of the Muslims in ghettos demand a special concern. An attention is necessary to be paid to a certain tendency of alienation to the Bulgarian state, which is more visible among the Muslims in ghettos as well as among the Bulgarian speaking Muslims.

Резюме
Анализирани са получените данни от емпиричното национално представително за мюсюлманите изследване „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016“ . Представени са определящи черти от днешния образ на българските мюсюлмани и по-специално техният социален статус, религиозност, ценности и дистанции. Откроени са спецификите на двете големи езикови подгрупи – турскоезичните мюсюлмани, между които е отделено специално внимание на мюсюлманите в гетата, и българоезичните мюсюлмани. Там където е възможно, e проследена динамиката през последните пет години чрез сравнение с данните от аналогичното изследване „Нагласи на мюсюлманите – 2011“.
Направен е цялостният извод, че за периода 2011–2016 г. не са настъпили значителни промени, както в социалния статус, така и в нагласите на мюсюлманите в България. Отношението към християнското население, с което те традиционно съжителстват, се запазва устойчиво добро на междуличностно и на междуобщностно ниво. В социално отношение българските мюсюлмани продължават да бъдат група в неравностойно положение. Особено тревожна е дълбоката бедност, необразованост и свързаната с тях изключеност (социална и културна) на мюсюлманите, живеещи в гетата. Внимание изисква известна тенденция на отчуждаване на мюсюлманите към българската държава, която е по-ясно забележима сред. мюсюлманите от гетата и българоезичните мюсюлмани.