Мълчаливият отказ като ерозия на легитимността

Abstract

Правото, следвайки житейската мъдрост, все повече и повече си дава сметка, че понастоящем не вещите, не имуществото, не правата, не информацията, а най-вече времето е основното човешко, социално, икономическо и правнопризнато благо. Като за пръв път дълбоко осмислено от все повече правни субекти и от правната система като цяло, това благо само по себе си вече се е превърнало в своеобразен егрегор. Същият вече се явява проектор на колективни желания и интереси, които образно могат да се изразят с повика: „Не ме пилей!“ Налице е колективно осъзнаване и в правната сфера, че времевият аспект от живота е може би водещият и това го прави централен при конкуриращи се интереси, включително и преди властовият такъв.