Театър и истина

Abstract

Книгата поставя фундаменталния въпрос за театъра и истината. Тя предлага пространно изследване върху понятията за истина и реалност в полето на театъра и специфичните за него теоретични и методологически дискурси. Изследването се фокусира върху взаимоотношенията между въпросните понятия и специфичните за театъра измерения на актьорската игра, действието в реално време и театралните техники. За тази цел са разгледани детайлно в историческа перспектива средищни явления от развитието на театъра. Предложен е критически анализ на ключови събития и тенденции, основополагащи за разбирането, установяването и промяната във времето на понятието за истина в областта.
Основна цел на изследването е установяването на комплексните причини за динамичното отношение на понятието за истина към моделите на производство на реалност в театъра и в игралното кино, за константите и променливите при употребата му, както и ролята му в изграждането на идейния апарат, отнасящ се към реалното и фикцията. Детайлният анализ на процесите на разгръщане, множене, фиксиране и дестабилизиране на понятийния апарат хвърля светлина върху някои от големите дебати в историята и теорията на театъра, като например тезите за употребата на понятия като вероятност, възможност, необходимост, но и за време, пространство, действие, промяна и постоянство. Изследвано е понятието за истина в специфичните му употреби в сферата на изкуствата на театъра и игралното кино, във връзка с употребите му в областта на хуманитарните науки; изследвани са историческите причини и явленията, довели до формирането на идеите за реалност, реализъм, условност, драма, действие, техническо запечатване, образ и илюзия в сферата на изкуството на театъра. Разгледани са подробно проблеми като ефекта на отчуждението при Брехт, естественото при Станиславски, възможността при Арто, биомеханиката при Мейерхолд, театъра като игра при Шехнер, ролята като призрак при Коклен. Разгледани са понятия като „действителност“, „игра“, „илюзия“, в светлината на тезите на ключови за рабирането на театралната теория философи като Дидро, Лесинг, Гьоте, Хегел, Шилер, Шелинг. Специално внимание е отделено на явления като „реалистичен театър“, „условен театър“, „политически театър“, на съвременната теория и практика в областта, както и на частния случай на „перформанса“.