Филмов превод : Модел за дескриптивен анализ при превод на текст за дублаж от испански на български език

Abstract

Предложеният в научния електронен архив текст в размер на 55 стр. е част от дисертационен труд, посветен на филмовия превод и по-специално на един модел за анализ при превод на скрипт за дублаж от испански на български език.
Първа глава разглежда историческия контекст на възникването на киното и титрите като предвестници на филмовия превод. Проследяват се първите стъпки на киното от парижкото „Гранд Кафе” от 28 декември 1895 г. до съвремеността винаги във вързка с паралелната поява и развитие на филмовия превод и на фигурата на „обяснителя” или „разказвача” – човек, който често знае чужди езици, и има за задача да разказва на публиката онова, което се случва. Проследява се появата и развитието на филмовия превод, и най-вече на „товорещото кино” и “звуковата революция – превръщането на нямото кино в звуково и говорящо” (Андрейков, 2004: 15)., с появата на „сюжетните” филми, с чието производство се заемат киностудия като „Гомон” (Gaumont), „Пате” (Pathé), „Едисон Студио” (Edison Studio) и др.
Отделено е подобаващо място на началото на филмовия дублаж в Европа. Първите опити за дублиране на филми се правят в Холивуд, които се озвучават от актьори, носители на езика. Различни техники на дублаж се разработват в САЩ и Германия. В САЩ „Рейдио Пикчърс” (Radio Pictures) дублира филма „Рио Рита” (Rio Rita) на испански, немски и френски. Другите големи филмови компании също започват да дублират, но резултатите все още нямат нужното качество поради липсата на достатъчно добро техническо оборудване. В края на 20-те години на ХХ век европейският кинопазар става особено изгоден за Холивуд затова американските филми се дублират предимно на европейски езици. Преозвучаването на диалозите става от американски актьори – имигранти с европейски произход. Резултатите не са добри, тъй като родният език на тези актьори се характеризира със значително влияние на английския във фонетично и лексикално отношение и чувствително се различава от живия език в Европа. Поради тази причина Холивуд започва да поръчва дублирането на филмите на своите представителства в европейските страни, които наемат местни актьори от театъра и радиото. Така започва ерата на националните дублажи, днес една от най-разпространените форми на филмов превод. След прекратяването на производството на многоезични версии, от началото на 40-те години на ХХ век преводът на филми се ориентира в две основни направления: дублаж и субтитри, като всяка страна има своите предпочитания, свързани с икономически, политически, културни, идеологически и други причини.
В началото и средата на 30-те години холивудската кинопродукция преобладава на европейския пазар. Лидерите на тоталитарните режими в Европа по това време, най-вече в Италия, Германия и Испания, бързо осъзнават както идеологическата изгода от дублажа, така и заплахата от американските звукови филми. Хитлер, Мусолини и Франко предприемат в своите страни мерки за национално единение, една от които е стандартизирането на националния език. Водеща роля в европийския дублаж имат ака наречените страни от групата ФИГС . Прави се преглед на развитието на филмовия дублаж във всяка есна от тези страни, като се анализира историческия и обществено-политимчески контекст, които го обуславят. Отделен раздел от тази глава е посветен на началото на киното и филмовия превод в Русия. В началото на 30-те години на ХХ в. в СССР се прави избор в полза на дублажа. По това време голяма част от населението на страната е все още малограмотно, поради което субтитрирането не се приема от масовия зрител. Освен това и тук дублажът се използва за премълчаване на неприемливи за цензурата думи и реплики на героите. Чуждестранните филми са много малка част от филмовия поток в страната. Историята на съветската дублажна школа води началото си от дублажа на руски през 1935 г. на класическия научнофантастичен американски филм „Невидимият” (The Invisible Man, 1933). През 1937 г. към киностудио „Горки” се открива първото дублажно студио в страната. Отделя се специално място ноа филмовия превод от средата на миналия век до наши дни, както и на началото на киното и филмовия превод в България.
Втора глава е посветена на изследователските направления в областта филмовия превод. В началото се разглежда въпросът за понятието „филмов” или „аудиовизуален” превод като по-широк термин, който включва в себе си и превода на филми. Изследванията в областта на този вид превод водят началото си от изучаването на филмовия превод. Появата на превода за телевизията, видеото и други аудиовизуални продукти поставя началото на нов вид превод, наречен в научните среди аудиовизуален превод. Той включва различни разновидности, като дублаж, субтитри, „войсоувър”, симултанен превод, частичен дублаж (half-dubbing), задкадров превод, свободен коментар (free-commentary) и др. в зависимост от вида на аудиовизуалния продукт – художествен, научно-популярен, документален филм или реклами, видеоигри, новини и т.н. Днес аудиовизуалният превод „преживява революционен подем, стимулиран от огромното увеличаване на търсенето и предлагането на аудиовизуални продукти” (Майорал, 2001: 20).
Откакто съществуват изследвания на този вид превод, той е получавал различни наименования, които са се променяли в процеса на търсене на термин, който да обхваща голямото разнообразие от аудиовизуални продукти, които съществуват днес освен филмовата продукция. Чауме (2004: 30) посочва следните варианти: филмов дублаж (film dubbing), ограничен превод (constrained translation), подчинен (субординиран) превод и ограничен превод (traducción subordinada и traducción restringida), филмов превод (film translation), „екранен”, кинопревод (screen translation), филмов и телевизионен превод (film and TV translation), медиен превод (media translation), кинематографичен превод (traducción cinematográfica) и т.н. В испанската теория на превода се е наложил терминът аудиовизуален превод (traducción audiovisual), когато става въпрос за вербално-иконичен превод от всякакъв тип. Терминът мултимедиен превод, който е по-широк, обхваща, освен кинематографичните и телевизионни продукти, така и превода и адаптирането на продукти на информатиката.