Множествена естетика в музиката на постмодерността. Минимализъм и процесна музика.

Abstract

ABSTRACT: The text examines the ways of development of the contemporary music in the postmodern era and its expression; introduces the comprehension of the concept of postmodernism as a temporal and cultural/historical, stylistic marker, adequate to the specifi c, local development for the different arts, and its concept of modernism. The article exposes the thesis for the
examination of the conceptual relationships between different practices and procedures in the postmodern music as well as the multiple aesthetics in the music of the post-modernity. The article presents leading concepts and contradictions in terms concerning the minimalistic music and the art of Philip Glass and Steve Reich. The text introduces the Michael Nyman’s ideas of process music defined in his book “Experimental music. Cage and beyond” and its different types – chance determination processes, people processes, contextual processes, repetition processes and electronic processes.
РЕЗЮМЕ: Текстът разглежда основни постановки за развитието множествената естетика в музиката на постмодерността, както и основите на минимилистичната и процесната музика.В отделните области на артистичната дейност терминът
постмодернизъм функционира един път като времеви и втори път като културно исторически, стилов маркер, който съответните среди приемат и подкрепят и в който съответно живеят, мислят и сътворяват своето културно битие. Времеви
маркер, осъзнаващ възникването на новостта в мисленето и изразността, или по-точно, определящ това кога и спрямо какво се проявява новото осмисляне – а спрямо него се отнасят и смислите на „след“, „обратно на“ „анти“ или „ре-“.
Културноисторически, стилов маркер, изразен в многообразните реакции, позиции и отношения и произхождащите от това пътища на интерпретации/ре-ин- терпретации на поставяните от модернизма парадигми – или по точно маркер, определящ начина (как), по който функционира тази нова изразност.