"Измислените юристи" и "удобните юристи в публичния сектор"

Abstract

За наличието на институционален и правен хаос, правен нихилизъм, липса на легитимност на институциите (включително и правото като такава институция), лична и обществена демотивация поради усещането за пълна липса на справедливост и други подобни обществени и психологически негативи сериозна вина имат действащите юристи.
Когато те дават отрицателен пример, той се екстраполира до неочаквано високи и непредвидими стойности, понякога фатални за отделните правни субекти, обществото като цяло, държавата и дори – за извъндържавния правов ред (международния правов ред и правната система на Европейския съюз). Пример за последното може да бъде ясно видим от следното изречение: „Един от основните фактори, който влияе върху общественото възприятие на правоохранението и правосъдието, е свързан с назначенията в тях“ (Европейска комисия, Брюксел, 22.1.2014 г., COM(2014) 36 final, Доклад на комисията до Европейския парламент и съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, стр.4). Впрочем, ако се излезе от чисто казуистичния контекст и ако се направи много по-разширително тълкуване на изведената концепция, следващата такава би важала за всички юристи, а не само за магистратите: „..знае сe, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен и начетен“ (из Решение № 4 от 7 октомври 2004 година на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 4/2004 година). Тук се поставят следните въпроси: може ли един юрист да е независим, ако е „удобен“; може ли един юрист да е безпристрастен, ако е „измислен и удобен“; може ли един юрист да е начетен, ако е „измислен“? Очевидните отговори ги налага здравият разум. Тезата в настоящия текст има за цел да се провокира стремеж към правен пуризъм, т.е. – „чистота в разбирането и прилагането на правото“. Макар и на пръв поглед тази теза да изглежда наивистична, всъщност тя е задължителна цел за всяко общество, което претендира да е демократично и за всяка държава, която декларира, че е правова.
Парадоксално погледнато, правова държава може да бъде постигната дори и без юристи, но никога – с „измислени или удобни юристи“.