Лайтмотивната техника в контекста на Хуго-Волфовата речитативност и кантилена

Abstract

В изследването върху лайтмотивната техника в контекста на Хуго Волфовата речитативност и кантилена извеждам три особености:
1) Интонационното следване в ходовете на мелодичната линия на графика на гласа, идваща от художествената рецитация на словото или един вид "аугментиран словесен образ".
2) Контрапунктни гласове, които на даден етап още нямат доминантно отношение, но се отделят от чисто хармоничния съпровод.
3) Пълно следване на текста при неповторяемост на нито една строфа или ключово важна дума, подобно както при художествената рецитация.
В случаи, и те са характерни за зрелия и късния Волф, става типично явлението, при което гласът предава логосно кулминацията на поетичния текст, а същинската кулминация е поверена на вътрешните гласове в клавира /респ. в оркестровите гласове на оркестровата партитура/. Сред многото характеристики на Волфовата лайтмотивна техника като най-съществено е видимо, че именно тази стилистика събира и обединява в себе си успоредените пространства на Волфовата речитативна декламационност и кантиленност.