Жилищна политика и устойчиво развитие : България в контекста на Европа

Abstract

Жилището е пресечна точка на значим обществен интерес в
икономически и социален аспект. Поради този факт в страните-
стари членки на Европейския съюз, процесите, свързани с пла-
ниране, финансиране, изграждане и експлоатация на жилищата
са традиционно обект на държавна регулация и държавна поли-
тика най-вече в частта, която се отнася към социално уязвимите групи. Респективно осъществяването на жилищната политика се провежда от институции в обществения и частния сектор чрез квалифицирани за целта професионалисти. Обучението на тези професионалисти обуславя наличието на академични дисциплини в областта на жилището и жилищната политика в повечето университети в Западна Европа. Жилищната политика като академична дисциплина се отличава с мултидисциплинарен поглед върху предмета, което е единствено възможният подход за адекватно отразяване на нейната проблематика. Архитектурната наука в България традиционно разглежда жилището преобладаващо от гледна точка на естетически, териториал но-пространствени и социално-функционални критерии. От друга страна, централизираното ”социалистическо“ жилищно планиране в рамките на петилетните планове от преди 1990 г. възприема
жилищната политика в контекста на механични количествени схеми, пренебрегвайки териториалната и социалната диференциация на явлението. С развитието на териториално-устройственото планиране през 70-80 години на миналия век в България се правят първите опити за комплексно разглеждане на въпросите на жилището като интегрален елемент на националната обществено-икономическа структура. Това обаче се случва главно в теоретичен план и не се обвързва с конкретни управленски решения при различните тогава политически и икономически условия.В края на двадесети и началото на двадесет и първи век в дневния ред на обществото се налага с нарастващо значение темата за изчерпването на традиционните пътища за развитието на нашата планета, свързани с интензивно потребление на природни ресурси. Все по-актуални са тезите за край (граници) на растежа и свързаното с това устойчиво развитие.

Настоящото изследване представлява опит да се разгледа темата за жилището и жилищната политика в контекста на увеличава щия се в глобален аспект конфликт между природната среда и създадената от човека изкуствена среда в нейните разновидно сти. Този конфликт е очевиден за всички, той определя необходи мостта от преосмисляне на фундаментални, системни ценности на съвременната цивилизация, които го обуславят – икономически, финансови, идеологически. Темата за устойчивото разви тие има многообразни измерения, като една голяма част от тях
касаят жилището и неговия потенциален принос в устойчивото
развитие.

В по-тесен контекст книгата цели да подпомогне научните из-
следвания и формирането на необходимите управленски поли-
тики в една мултидисциплинарна област, каквато е функционирането на жилището като част от пространствения, икономическия и социален организъм на България. В този смисъл в книгата се формулират основните проблеми и задачи, които стоят пред жилищната политика в България въз основа на анализ на теорията и практиката в европейските страни. Подобно изследване нами ра своя смисъл и в назрялата необходимост от разширяване на подхода към жилищната тема при обучението на студентите по архитектура в България, както и за нуждите на обучението на студентите от новосъздадената в Нов български университет магис-
търска програма по жилищна политика.