Цвят и слово : Психолингвистич​ни и прагматични аспекти

Abstract

На книгата може да се гледа като на доказателствен материал за една теория на ‎автора: Съществува език на цветовете, в който на цветовете се приписват значения ‎за нецвят. Езикът на цветовете съществува в две форми – невербализирана, когато ‎гледаме и виждаме цветовете (сватба, погребение, други ритуали) и вербализирана, ‎когато е “облечен” в слово, в български език. Големият въпрос, на който книгата дава ‎отговор е “Остават ли някои универсални значения за нецвят да работят и в масиви ‎от думи?”. Положителният отговор на този въпрос е подкрепен и с обяснение, което ‎авторът намира в теорията за прототипите. Доказателството се разгръща старателно и ‎са посочени “скандални” семиотични универсалии, които са третирани като културни ‎феномени, базирани на природните параметри на човешкото същество‎.